Как самоуважението влияе на конфликта

Съдържание:

Видео: Как самоуважението влияе на конфликта

Видео: Как самоуважението влияе на конфликта
Видео: Сатья • Как выйти из конфликта 2024, Април
Как самоуважението влияе на конфликта
Как самоуважението влияе на конфликта
Anonim

Краят на годината. Много компании преминават сертифициране на персонала. Оценката може да бъде обективна, предубедена, официална, агресивна, повърхностна, психологическа, професионална и т.н.

Независимо дали е необходима оценка или не, дали е правилна или не, ще говорим за това в друга статия.

Днес искам да подкрепя служители, които се подготвят за сертифициране и го преминават, защото през цялата си практика отбелязвам един важен момент - най -големият страх във всичко това е страхът да се появи в очите на другите хора като „лош“човек, професионалист, лидер … самочувствие, искаме да угодим на други хора, това е важно за нас!

Това е страхотно чувство на вълнение - и как изглеждам в очите на другите. Моментът на истината се крие във факта, че излъчвайки себе си по света, ние не се виждаме отвън и преценяваме как хората ни възприемат в повечето случаи, само въз основа на нашите чисто лични представи за това.

159-642003522b794132d9648d7b8c352094
159-642003522b794132d9648d7b8c352094

И веднъж балансът между представата ни за това, което другите хора мислят за нас, не съвпада с нашите вярвания по този въпрос - това е! Светът се руши, самочувствието пада и борбата започва да възстановява самочувствието, което е паднало на пода.

Какви видове борба се използват най -често? По правило това са нашите защитни механизми:

- Агресия и атака срещу тези, които ценят любимия ми. Тя може да се прояви като борба за справедливост и истинност.

- Смях, демонстрация, че всичко, което се случва, не е сериозно събитие. Смехът, както знаем, обезценява това, към което е насочено - човек или събитие.

- Сарказъм. Обикновено под формата на пренебрежение към всички, участващи в оценката.

Нека да разгледаме, но какво можем да направим? Как да реагираме правилно? Как да поддържаме самочувствието си на адекватно ниво?

Разбира се, всеки инцидент в живота ни е уникален и е оцветен от много, много лични характеристики и единствените уникални обстоятелства.

Ако обаче се научите да възприемате адекватно реалността, тогава много проблеми ще изчезнат и светът ще искри с ярки цветове, вътрешният глас на негодувание ще престане да звучи и чувството за баланс може да се включи, когато пожелаем.

Предлагам поне да се възприеме добрата стара техника на Ерик Берн.

Така, според тази теория, има три ключови его състояния-Его-Родител, Его-Възрастен и Его-Дете. Всеки, който се интересува от по -задълбочено разбиране на тези състояния, да прочете книгата на Е. Берн „Хора, които играят игри“. В тази статия ще дам кратка инструкция как да определите от какво състояние разговаря с вас събеседникът и как да реагирате на думите му, за да запазите спокойствие и здрав разум и съответно вашето самочувствие.

Родителски стратегии - изискването за спазване на установените правила, назидание, осъждане. Ключова дума: „Трябва“

Стратегии за възрастни - адекватен отговор на случващото се, обективна оценка на реалността, целесъобразност на действията. Ключова дума: „Полезно“

Детска стратегия - творческо проявление на личност, спонтанност, детско състояние на радост и др. Ключова дума: "Искам"

Конструктивен разговор е възможен само когато и двамата събеседници говорят от състояние „Възрастен“

Конфликтни ситуации се създават, когато един от събеседниците води разговор от състоянието „Родител“. Запомнете - в този момент състоянието „Дете” се активира автоматично за втория събеседник. Така започват конфликтите.

Нека ви дам пример от практиката. Фирмата, в която работя в края на изпитателния срок, извършва сертифициране „360 градуса“. Създава се оценителна комисия от колеги, които имат пряко взаимодействие с новодошлия, както от по -висок ранг, така и с подобен статус. Начинаещ, както всички останали, оценява себе си по същите параметри. Въпросникът включва три раздела - професионални умения, умения за сътрудничество в екип и лични характеристики. Видовете оценки са норма, под или над нормата, а експертът, т.е. най -високото ниво на проявление на умения.

Новата служителка се оцени във всички отношения като експерт. Служителите оценяват професионалните умения като норма, а сътрудничеството и личните характеристики - под нормата. Обикновено, ако има такова очевидно разминаване в оценките, ние винаги включваме начинаеща коучинг процедура за такива ситуации. За нас това е сигурен сигнал, че има над какво да се работи, за да се подобри положението, че има зона на растеж, че трябва да помогнем на служителя да се справи с неговото състояние … Всеки, който оцени нов служител, оказа помощ ръка, за да й помогне да се научи да общува адекватно в екип.

image
image

в итоге от коучинга она отказалась, и начала на следующий день после аттестации бороться со всеми участниками оценочной комиссии, с кем-то открыто шла на конфликт, с кем-то тихо за спиной вела партизанскую войну. у нее появился даже свой спасатель, который помогал ей поднимать упавшую самооценку.

в какой-то момент времени эта молодая женщина обратилась ко мне за помощью, как она сказала, чтобы восстановить отношения в коллективе. наш с ней диалог привожу с комментариями по э. берну, чтобы было понятно, где и в какой момент она начала создавать конфликт, хотя изначально ее цель была позитивной.

ее первая фраза:

- я заметила, что вы перестали со мной общаться! почему?

начало разговора идет из родительской позиции. назовем вещи своими именами – это конкретный наезд, а не демонстрация желания создать доброжелательные отношения.

- как ты это определила? по каким параметрам?

мой ответ из взрослой позиции, которая всегда приглашает к конструктивному диалогу. в данном случае предложено уточнить, по каким признакам она сделала свои умозаключения. отсутствует упрек в том, что ее слова неправда или ответное обвинение, просто уточнение и что важно! интерес к ее мнению – по каким параметрам?

- мы перестали по утрам вместе пить кофе.

взрослый ответ. констатация объективной реальности.

- я каждое утро, когда прихожу в офис, иду пить кофе в кофе-зону. если раньше ты в это же время приходила в кофе-зону, и мы вместе пили кофе, то теперь ты перестала это делать. (взрослый ответ. констатация объективной реальности) далее мне захотелось проверить, а есть ли у нее другие стратегии общения, кроме родительской. для меня изначально была понятна причина ее конфликта с коллективом – она всегда со всеми общалась только из состояния «родитель». и я задала ей следующий вопрос:

- почему ты перестала приходить утром пить кофе?

мой вопрос был задан из родительской позиции, а значит, у нее включилось состояние ребенка, у которого требуют отчет за ее действия. обычно она себя так вела со всеми))). отвечать она не стала.

у родителя вообще две основные стратегии, он либо наезжает на собеседника, либо осуждает какие-то события или общих знакомых, например, - « а раньше все было по-другому, не то, что сейчас» или «а петька-то вообще перестал работать, на что живет не понятно…»

сотрудница четко берет еще одну родительскую стратегию и говорит:

- знаете, а наташа говорит, что я с ней общаюсь сквозь зубы…

родительская стратегия наехать на общих знакомых.

- ты зачем мне сейчас это говоришь?

взрослый вопрос, уточнение и интерес к словам собеседника, приглашение к разговору.

всё, больше сотрудница говорить не могла. у нее сформировалось два варианта поведения - обвинить меня в том, что я не дружелюбная (родительская позиция) или расплакаться (детская позиция. мир ее не понимает, все плохие, меняться не хотят, все злые, обидели ребенка).

дальше я с ней уже работала как коуч, поднимала ее самооценку, чтобы вернуть ей ее ресурсное состояние и научиться адекватно общаться с людьми. она даже и не замечала, что сама создает конфликт, своими же действиями, что достаточно понять свои модели поведения и мир станет дружелюбным. а главное самооценка будет всегда в норме.

это очень показательный пример, когда на аттестации человек получает обратную связь и встает в позицию защищающейся жертвы. никому от этого не хорошо, особенно самой жертве.

итак, запоминаем:

  1. когда мы ведем разговор из взрослой позиции, то конфликта не возникает.
  2. взрослая позиция это объективная оценка реальности, интерес к мнению собеседника, приглашение продолжить разговор.
  3. ведение диалога из родительской позиции ведет к конфликтам.
  4. если собеседник отреагировал как «родитель», начинается война.
  5. если собеседник отреагировал как «ребенок», он превращается в жертву.
  6. состояние жертвы в большинстве случаев побуждает человека мстить обидчикам.

попробуйте понаблюдать за своими состояниями, когда ведете переговоры, т.е. то, как вы сами реагируете на слова других людей.

отследите в разговорах, как ваши собеседники реагируют на ваши слова.

научитесь жить в мире с самим собой и другими!

Препоръчано: