Самотен, вървиш по пътя към себе си

Видео: Самотен, вървиш по пътя към себе си

Видео: Самотен, вървиш по пътя към себе си
Видео: Вярвай в себе си - Правилният път - вдъхновяващи цитати за живота - Мотивация за всеки ден - Успех 2024, Март
Самотен, вървиш по пътя към себе си
Самотен, вървиш по пътя към себе си
Anonim

"Самотен, вървиш по пътя към себе си!"

Ф. Ницше "Така говори Заратустра"

В трудове по философия и психология, когато се разглежда феномена на самотата, наред с това понятие се използват термините изолация, отчуждение, уединение, изоставяне. Някои изследователи използват тези понятия като синоними, други ги разграничават. От гледна точка на позицията на автора за влиянието на самотата върху човек, може да се говори поне за три различни подхода. Първата група се състои от произведения, в които трагедията на самотата, връзката й с безпокойството и безпомощността са по -подчертани. Друга група обединява произведения, които безусловно приписват самотата, макар и болезнена, но все пак творческа функция, водеща до личностно израстване и индивидуализация. И накрая, произведенията, чиито автори разграничават самотата, самотата и изолацията според ефектите на тези явления върху човек.

Според античния философ Епиктет „самотен в своята концепция означава, че някой е лишен от помощ и оставен на тези, които искат да му навредят“. Но в същото време „ако някой е сам, това не означава, че по този начин е сам, точно както някой е в тълпа, това не означава, че не е сам” [16, с.243].

Известен мислител на ХХ век, Ерих Фром, наред с други екзистенциални дихотомии, отличава изолацията на човека и в същото време връзката му със съседите. В същото време той подчертава, че самотата следва от осъзнаването на собствената уникалност, а не идентичността за никого [13, с.48]. „Това е осъзнаването на себе си като отделна същност, осъзнаването на краткостта на неговия жизнен път, осъзнаването, че е роден независимо от волята му и ще умре против волята му; осъзнаване на неговата самота и отчужденост, неговата безпомощност пред силите на природата и обществото - всичко това превръща самотното му, изолирано съществуване в истински тежък труд”[12, с. 144 - 145]. Фром нарича най -дълбоката човешка потребност необходимостта да преодолее отчуждението си, което свързва с неспособността да се защитава и активно да влияе на света. „Чувството за пълна самота води до умствено унищожение, както физическият глад води до смърт“- пише той [11, с. 40].

Артър Шопенхауер е един от най -ярките представители на философската позиция, която защитава положителната роля на самотата в човешкия живот: „Човек може да бъде напълно себе си само докато е сам …“[15, с. 286]. Проследявайки възрастовата динамика на развитието на нуждата от усамотение, философът с право отбелязва, че за бебе и дори за млад човек самотата е наказание. Според него склонността към изолация и самота е роден елемент на зрял мъж и старец, следствие от нарастването на техните духовни и интелектуални сили. Шопенхауер е дълбоко убеден, че самотата натоварва хората, които са празни и празни: „Сам със себе си, бедните чувстват своята нищета, а големият ум - цялата му дълбочина: с една дума, всеки след това се разпознава като това, което е“[15, стр. 286]. Шопенхауер смята привличането към изолация и самота за аристократично чувство и арогантно отбелязва: „Всяка тълпа е жалко общителна“[15, с. 293]. Самотата според философа е съдбата на всички изключителни умове и благородни души.

Германският философ Ф. Ницше в речта на Заратустра „Завръщането“пее трагичния химн на самотата: „О самота! Ти си моето отечество, самота! Твърде дълго съм живял див в дива чужда земя, за да не се върна със сълзи при теб! " На същото място той се противопоставя на две ипостаси на самотата: „Едно нещо е изоставянето, друго е усамотението …“[6, с.131].

Пронизваща нотка на самота се чува в размислите на руския философ, писател В. В. Розанов за неподходящият човек: „Каквото и да правя, който и да видя, не мога да се сля с нищо. Лицето е "соло" ". Чувството за самота на Розанов достига такава степен на острота, че той отбелязва с горчивина: „… странна черта на моята психология се крие в толкова силно чувство на празнота около мен - празнота, тишина и нищожност около и навсякъде, - че едва ли знам, едва ли вярвам, едва ли признавам, че други хора са ми „съвременници““[7, с.81]. Изповядвайки любовта си към човешкото единство, В. В. Розанов все пак заключава: „Но когато съм сам, аз съм пълен, а когато с всички не съм завършен. Все още съм по -добре сам”[8, с.56].

От гледна точка на руския религиозен философ Н. А. Бердяев, проблемът с самотата е основният проблем на човешкото съществуване. Той вярва, че източникът на самота е зараждащото се съзнание и самосъзнанието. В работата си „Познаване на себе си“Н. А. Бердяев признава, че самотата е била болезнена за него и точно както Ницше добавя: „Понякога самотата се радваше, като завръщане от чужд свят към родния свят“[1, с.42]. И в разсъждения, че „чувствах самотата най -точно в обществото, в общуването с хората“, „не съм в родината си, не в родината на моя дух, в чужд за мен свят“, се чуват и интонациите на Ницше. Според Н. А. Бердяев, самотата е свързана с отхвърляне на дадения свят, с дисхармония между „аз“и „не-аз“: „За да не бъдете самотни, трябва да кажете„ ние “, а не„ аз “. Независимо от това, мислителят подчертава, че самотата е ценна и нейната стойност се крие във факта, че това е „моментът на самотата, който поражда личността, самосъзнанието на личността“[2, с.283]. В унисон с Бердяев звучат репликите на Иван Илин, когото експертите смятат за един от най -проницателните руски мислители, „В самотата човек намира себе си, силата на характера си и светия източник на живот” [5, с. 86]. Опитът на моята личност, моята особеност, уникалност, моето несходство с когото и да било по света е остър и болезнен: „В моята самота, в моето съществуване в себе си аз не само остро преживявам и осъзнавам своята личност, моята особеност и уникалност, но също така копнея за изход от самотата, копнея за общуване не с обект, а с друг, с вас, с нас”[2, с.284].

Френският философ и писател Ж.-П. Сартр, приемайки като отправна точка на екзистенциализма идеята, че „ако няма Бог, тогава всичко е позволено“, изтъкнато от Ф. М. Достоевски в устата на един от братята Карамазов, свързва понятията за самота и свобода: „… ако Бог не съществува и следователно човек е изоставен, той няма на какво да разчита нито в себе си, нито извън него. Сами сме и няма извинение за нас. Това изразявам с думи: човек е осъден да бъде свободен”[9, с.327].

Известният американски психотерапевт Ъруин Ялом използва понятията за изолация и самота взаимозаменяемо и подчертава междуличностната, вътрешноличностната и екзистенциалната изолация. „Междуличностната изолация, обикновено преживяна като самота, е изолация от други индивиди“, пише И. Ялом [17, с.398]. Причините за междуличностната изолация той разглежда широк спектър от явления от географски и културни фактори до характеристиките на човек, изпитващ конфликтни чувства по отношение на близките. Вътреличностната изолация според Ялом е „процес, чрез който човек отделя части от себе си един от друг“[17, с.399]. Това се случва в резултат на прекомерна ориентация към различни видове задължения и недоверие към собствените чувства, желания и преценки. Ялом образно нарича екзистенциалната изолация долината на самотата, вярвайки, че това е отделяне на индивида от света. Следвайки екзистенциалните философи, той свързва този тип самота с явленията на свобода, отговорност и смърт.

Хайдегер „Светът на присъствието е съвместен свят“[14, с.118] вдъхва оптимизъм и насърчава. Но буквално няколко абзаца по -късно се препъвате в редове, които звучат парадоксално на първо възприятие, несъвместими с предишната теза: „Самотата на присъствието също е събитие в света” [14, с. 120]. Тя поставя всичко на мястото си на приписването на Хайдегер на явлението самота на дефектен начин на съвместно съществуване. Без следа от съжаление, скръб или укор, философът заявява, че „присъствието обикновено и най -често се държи в дефектни начини на грижа. Да бъдат за-, против-, без приятел, да минават един до друг, да нямат нищо общо помежду си са възможни начини за грижа”[14, с.121]. Фактът, че „втори случай на човек или може би десет такива се случи до мен“в никакъв случай не е гаранция за спасение от самотата, смята Хайдегер. Ницше пише за това по следния начин: „… в тълпата си бил изоставен повече от всякога сам с мен“[6, с.159]. Торо буквално повтаря двамата автори: „Често сме по -сами сред хората, отколкото в тишината на стаите си” [10, стр. 161]. Изглежда очевидно, че „самотата в тълпата“става възможна именно защото съвместното присъствие възниква „в режим на безразличие и чуждост“. „Това е самотата в света на обектите, в обективирания свят“, пише за това Н. Бердяев [2, с.286]. Безразличието или дефектността на ежедневието помежду си се превръща в пречка за премахване на самотата. Въпреки това, според Хайдегер, основата на присъствието все още е ежедневното битие-в-света на хората [14, с.177].

Според М. Бубер "има два вида самота, в съответствие с това, към което е насочена". Има самота, която Бубер нарича място за пречистване и вярва, че човек не може без нея. Но самотата може да бъде и „крепост на раздялата, където човек води диалог със себе си не за да провери себе си и да се изследва, преди да се срещне с това, което го очаква, а в самоотравяне съзерцава формирането на душата си, тогава това е истинско падение на духа, неговото плъзгане в духовността”[4, с.75]. Да бъдеш самотен означава да се чувстваш „един на един със света, който е станал … чужд и неудобен“, смята М. Бубер. Според него „във всяка епоха самотата е по -студена и по -тежка и все по -трудно е да избягаш от нея” [3, с.200].

Описвайки настоящото състояние на човека, Бубер поетично го характеризира „като безпрецедентно сливане на социална и космическа бездомност, светски и житейски страх в смисъла на живота на несравнима самота” [3, с.228]. Спасение от отчаянието на самотата, преодоляване на разкъсващото усещане както за „откриване на природата“, така и за „изгнаник сред шумния човешки свят“, Бубер мисли в специална визия за света, на която се основава концепцията „Между“- „ истинско място и носител на междучовешко същество. " „Когато самотник разпознае Другия в цялата му другост като себе си, т.е. като личност и ще пробие към този Друг отвън, само тогава ще пробие в тази пряка и преобразуваща среща и своята самота”[3, с.229].

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Бердяев Н. А. Самопознание (опитът на философска автобиография). - М.: Международни отношения, 1990.- 336 с.

2. Бердяев Н. А. Аз и светът на обектите: Опитът на философията на самотата и комуникацията / Духът и реалността. - М.: АСТ МОСКВА: КАНИТЕЛ, 2007.- С. 207- 381..

3. Бубер М. Проблемът на човека / Два образа на вярата: Превод от немски / Под ред. П. С. Гуревич, С. Я. Левит, С. В. Лезова. - М.: Република, 1995.- С. 157- 232.

4. Бубер М. Аз и ти / Два образа на вярата: Превод от немски / Под ред. П. С. Гуревич, С. Я. Левит, С. В. Лезова. - М.: Република, 1995.- С.15- 124.

5. Илин И. А. Вглеждам се в живота. Книга с мисли. - М.: Ексмо, 2007.- 528 с.

6. Ницше Ф. Така говори Заратустра / Съчинения в 2 тома. Vol.2 / Per. с него.; Comp., Ed. и изд. Забележка. К. А. Свасян. - М.: Мисл, 1990.- 832 с.

7. Розанов В. В. Метафизика на християнството. - М.: ООО "Издателство на АСТ", - 2000. - 864 с.

8. Розанов В. В. Самотни / Творби - М.: Съветска Русия, - 1990. - С.26 - 101.

9. Сартр Ж. П. Екзистенциализмът е хуманизъм / Здрач на боговете. - М.: Издателство за политическа литература, - 1990. - С. 319 - 344.

10. Thoreau G. D. Уолдън или Животът в гората. - М: Издателство „Наука“, - 1980. - 455с.

11. Фром Е. Бягство от свободата / Пер. от английски G. F. Швейник, Г. А. Новичкова - М.: Академичен проект, - 2007. - 272 с.

12. Фром Е. Изкуството на любовта // В книгата. Човешка душа / Пер. от английски Т. И. Перепелова - М.: Република, - 1992. - С.109 -178.

13. Фром Е. Човек за себе си. Изследване на психологическите проблеми на етиката / Пер. от английски Л. А. Чернишева. - Минск: Колегиум,- 1992.- 253 с.

14. Хайдегер М. Битие и време / Пер. с него. В. В. Бибихин - СПб.: "Наука", - 2006, 453 с.

15. Шопенхауер А. Под завесата на истината: сб. върши работа. - Симферопол: Реноме,- 1998.- 496 стр.

16. Епиктет. Разговори / предпазливост на мъдростта. - Симферопол: Реноме, 1998.- стр. 89- 340.

17. Ялом И. Екзистенциална психотерапия / Пер. от английски T. S. Драбкина. - М.: Независима фирма "Клас", 1999. - 576 с.

Препоръчано: