По ръба на съдбата си

2024 Автор: Harry Day | [email protected]. Последно модифициран: 2023-12-17 15:40

Не! Нямам нужда от нищо от теб

Не, всичко, което искам е

Сянка по пътя ти, Направете няколко стъпки.

(Леонид Дербенев)

Често се случва клиентите да идват при психолози с молби, които много харесват. И аз не съм изключение. Няма да пиша за клиенти, да пренареждам подробности, имена и дати. Ще пиша за себе си.

Преди разказвах тази история като смешна, но сега разбирам, че това е много тъжна и горчива история.

Преди много години, в сайт за запознанства, срещнах, да го наречем Иля - художник, китарист, журналист, малък авантюрист и просто очарователен мъж. Иля ми писа дълги, ентусиазирани, нежни писма. Когато се срещна, той беше галантен и ироничен. Той оценява високия литературен стил и не може да търпи правописни грешки. Опитах всичко възможно: през нощта съставях изящни фрази, пренареждах думи на места, проверявах пунктуацията с учебник по руски език. Наистина много се постарах.

Изведнъж Иля изчезна, изпари се, изчезна. Карах се, измъчвах се, ридах, дори се напивах. Животът стана непоносим, но и през ум не ми мина да му звъня или пиша, да го питам какво всъщност се е случило.

На 23 февруари с треперещи ръце му изпратих стихотворение от моя собствена композиция. В отговор той ми изпрати виртуална роза и отново настъпи тишина.

Иля се появи месец по -късно, сякаш нищо не се бе случило. Той написа, че му е скучно. Помолих го да не изчезва. Не казах нито дума за това как се чувствам, как се катерих по стените, плаках. Дори не ми хрумна да се обидя, да се ядосам. Болката ми не ми се струваше важна. Иля, завръщането му беше важно.

Станах още по -добър в писането. Опитах се да бъда интересен и остроумен, да подбера оригинални фрази, да се позова на доверени източници. Иля изрази възторг, обсипа ме с комплименти. Радвах се да опитам. Но преди следващата насрочена среща приятелят ми изчезна. Той просто изчезна.

След като изчаках няколко дни, изтрих профила от сайта. Ридах цял ден. Бях тъжен, тежък, почти непоносим. Иля се обади седмица по -късно, попита как съм и каза, че разбира състоянието ми. И дори добави, че се разраствам вътрешно. Тогава той галантно се сбогува и затвори. Мислиш ли, че съм му възразил, ядосан? Не. Продължих да се чудя какво съм направил нередно, какво не е наред. Озадачете се и изчакайте.

Следващото обаждане от Иля дойде шест месеца по -късно. Говореше тихо с трагичен, истеричен глас, колко съжаляваше, че нищо не се получи. Той направи пауза в театрална пауза и весело добави: "И няма да стане, защото се женя!" Тогава той побъбри нещо за това, че и аз ще имам късмет, че съм много добър човек и някои други думи. Бях напълно загубен и плаках, температурата ми дори се повиши, бях толкова горчив. Но пак не казах нищо. Тя послуша всичко послушно и се сбогува.

На следващия ден се обадих на Иля, поздравих, казах, че съм доволен да знам, че съм в краткия списък на приятелите на младоженеца. Смяхме се и се сбогувахме. Това беше първото ми и последно обаждане.

Продължих да се гризам за себе си, мислейки си какво греша, какво направих, защо той не ме избра, ако съм толкова добър и пиша толкова страхотно и сто пъти в кръг.

И сега с тъга си спомням, че не се опитах да отстоявам себе си, изобщо не се обичах. Дори не ми хрумна, че такава връзка не е подходяща за МЕН.

И аз бих искал да се спра на този момент, когато разбрахте, че съм безпомощна жертва на коварен прелъстител и забравих за себе си, се опитах да го уговоря. Но въпросът е малко по -сложен.

По странен начин, въпреки всички усилия и безсънни нощи, аз не бях в тази връзка. Страхувах се да се покажа. Страхувах се да кажа нещо, което би издало моето несъвършенство. Ако си представите маса за тенис и двама играчи, тогава просто хванах и внимателно върнах топките, хвърлени от Иля. Реагирах на Иля, на неговите думи и действия. Играх неговата игра, въпреки че той не ме попита за това.

И в тази игра той стана много значим, подут до невероятни размери. Стана твърде голям за обикновен човек с достойнства и недостатъци. От една страна му се струваше приятно да се изфука на пиедестала, но от друга искаше да свали шапката на Мономах на дявола.

Факт е, че живеех с чувството, че съм ненужен, маловажен човек, че чувствата ми нямат значение. Въз основа на това изградих лични и работни отношения. Те не се смятаха с мен, не защото ми липсваха таланти, знания и умения, а защото не се съобразявах със себе си.

Защо правя това? За това колко е важно да се представиш пред света, да бъдеш себе си във връзка, да си позволиш да бъдеш несъвършен, смешен. Да, случва се! Живите хора правят грешки и дори, БОЖЕ !, Правят правописни грешки, казват глупости, бъркат Ахматова с Цветаева. А живите хора са в болка, ядосани, разочаровани.

Важно е да се грижите за себе си. Следете дали ВАС се чувствате удобно във връзката. И ако не е удобно, тогава какво правите в тях? Защо избирате връзка, в която ВИ не сте оценени?

Тези заключения ми бяха дадени много трудно, дълги часове лична терапия. Но сега разбирам много по -добре какво търся в една връзка, защо влизам в нея, от какво мога да се откажа и от какво не.

И мога да помогна на други хора да променят гледната си точка, в противен случай да видя връзката и моята роля в тях, да заема по -възрастна и отговорна позиция, да стана по -уверена и по -щастлива.