Относно риска от несъвършенство в процеса на психотерапия: случай от практиката

Видео: Относно риска от несъвършенство в процеса на психотерапия: случай от практиката

Видео: Относно риска от несъвършенство в процеса на психотерапия: случай от практиката
Видео: ♫ Образование в области психотерапии. Р.Назыров, И.Королева (аудиоверсия) 2024, Март
Относно риска от несъвършенство в процеса на психотерапия: случай от практиката
Относно риска от несъвършенство в процеса на психотерапия: случай от практиката
Anonim

Г., 47-годишна жена, разведена, беше доведена до психотерапия поради трудности в отношенията с деца, които „водят асоциален начин на живот“. Г. е много нетолерантен към своите „потомци”, гневно ги критикува при всеки повод. Честно казано, трябва да се отбележи, че Г. беше много критична към себе си, поставяйки прекомерни изисквания към живота си.

Не е изненадващо, че през последните години преди да отиде на психотерапия Г. страда от множество заболявания с психосоматичен характер. По време на описаната сесия, която се проведе в началните етапи на терапията, Г. беше многословен, направи много оплаквания, но почти не забеляза какво се случва в нашия контакт.

В хода на историята тя беше много критична към мен, отхвърляше всички мои експерименти и всякакви предприети интервенции. От време на време тя беше доста саркастична, правейки отровни забележки по мой адрес. Описаната ситуация събуди у мен гняв, с който предвид голямото съчувствие и съжаление към Г. не беше възможно в момента да се обърне по никакъв начин. Така станах заложник на процеса на преживяване, който бях спрял. В следващата ситуация на сесията, наситена с косвената агресия на Г., не устоях и импулсивно, доста остро информирах Г. за гнева си.

Моята намеса беше, трябва да призная, не много правилна форма и не допринесе за поддържане на контакта, а по -скоро беше опасна в смисъл да провокира нейното унищожаване. Г. обаче се държеше така, сякаш нищо не се бе случило и изобщо нямаше изблик на гнева ми. Поредното унищожаване на такава моя интензивна реакция не можеше да не изненада. Г., както в разказа за живота си, така и в действителното си поведение, демонстрира липсата на способност за пряко и открито справяне с агресията. Сесията завърши на фона на напрежение и на практика все още нямаше контакт.

Следващата среща започна с представяне на реакции на непряка агресия, характерни за Г. Припомних й събитията от последната сесия и й предложих да говори открито за преживяването, което съпътства нашия контакт. Г. започна доста неясно да излага някои твърдения относно процеса на терапия, като нито веднъж не се позовава на събитията от последната среща.

Когато я помолих да ме погледне (досега погледът й беше насочен в космоса покрай мен) и да изслуша чувствата й, живеещи в нашия контакт, тя спря за минута и след това каза: „Много съм обидена и се страхувам от теб. З

имаше нещо съвсем ново в гласа й, в изражението на лицето й, нещо много докосващо сърцето ми. Думите й ми направиха силно впечатление (за първи път по време на терапията) - буца се изтърколи до гърлото ми, изпитах съжаление и нежност към Г. Обръщайки се към нея, казах: „Прости ми, моля те“.

Реакцията й беше трудна за предвиждане - лицето й се изкриви в ридания, които продължиха няколко минути. През цялото това време обаче Г. поддържаше връзка с мен.

След като се успокои малко, тя каза, че никога през живота си не се е сблъсквала със ситуация на разкаяние и прошка. Това преживяване беше просто непознато за нея. В нейния модел на света нямаше място за правото на грешка, разрешение за грешка и следователно нямаше място за извинение и прошка.

През целия си живот, според Г., тя е била на полето (което, разбира се, тя сама е помогнала за създаването), непримирима с всяка възможност да се спъне. Нито нейните родители, нито нейните мъже, нито тя самата не успяха да поискат прошка. Естествено, критичността в такава ситуация беше една от най -достъпните и следователно популярни форми на комуникация с хората наоколо.

В края на описаната сесия Г. каза, че ми е много благодарна за важния опит, който е получила. През следващата седмица Г.успя да говори открито с големия ми син и да го помоля за прошка за факта, че понякога е била непримирима с него, както и за това, че не му обръща достатъчно внимание. Отношенията с децата започнаха да се възстановяват.

В същото време Г. започва да открива нови, неизвестни преди това ресурси в нея, тя развива хоби, за което е мечтала от детството, но се страхува от осъждането на другите поради възможността да бъде неуспешна в това. Качеството на контакта й с хората, както и удовлетворението й от тях, се увеличиха значително.

Препоръчано: